За книгата: година / Въпреки факта, че синовете му го дразнят, че не излиза с никого, а бившата му жена смята, че той е всичко, все още обсебен от нея, пенсионираният училищен директор и скулптор Уилям Евърет Ларсън, 53, се радва, че е изчакал, докато намери гимназиалната учителка по рисуване Джесика Даниелс, 47. Той се възхищава на Джесика за нейното смело писане и начина, по който управлява живота си. Въпреки това Уил вярва, че единствената част от Джесика, наранена от миналото, е нейното сърце. Джесика уверява Уил, че не може да обича дълго, но Уил отказва да повярва, че това е истина. Да, това е проблем, защото миналите преживявания на Джесика я карат да гледа на срещите като на забавление, а мъжете като на взаимозаменяеми. Но когато тя му предлага временна сексуална вярност, Уил решава да вземе каквото може, докато не намери начин да убеди Джесика, че тя все още е способна да обича. Джесика Даниелс като цяло е доволна от живота си. Дъщеря й завърши колеж. Остават й няколко години до пенсия. Животът е добър, въпреки че напоследък тя престана да се интересува както от изкуството си, така и от мъжете. Тъй като Джесика никога не е била от типа жени, които търсят онзи специален мъж, с когото да създадат семейство, тя обикновено се среща и се радва на всички мъже, които иска. Какво не е наред, ако тя е доволна от това? Уил определено е сладък и чаровен, но тя не е сигурна, че си заслужава неприятностите, които идват от срещата само с един човек. Тя обича да кара неговия мотоциклет, наистина харесва изкуството му и смята, че той е страхотен човек. Но след тридесет години живот сама, Джесика знае, че повечето връзки просто не работят за жена с нейния произход. Когато Уил продължава да настоява да спи с нея, тя най-накрая се поддава. Но дълбоко в сърцето си Джесика знае, че това няма да продължи дълго..